12 may 2011, 15:20

Минало, което продължава

1K 0 1

Вървя назад, сочена от пръсти злобни;
преследвам залеза на нашата любов.
Очите давят се в сълзи отровни,
не ще ме изкуши мен грях красив и нов.

Минало, което още продължава.
Дъждовни капки вътре в нас се скриват.
Съдба, ти тленен пламък потушаваш,
но смъртта душите винаги надвиват.

Танцуват две вихрушки грациозно,
ала разделя ги вселена от тъга.
Квазари цепят пътя ни помпозно,
но сърцата ще надмогнат и това.

Комети бяхме - разкошни и могъщи.
А в зародиш бяхме просто две деца.
И днес, дори и не тъй вездесъщи,
възхита тайна будят нашите лица.

А знаем - преходното си отива,
когато парата прегръща се с леда.
Като спътник красотата балансират
омайни светлосенки от севда.

Стига вече - по умората врачувам,
че ние даже не сме божества.
Без тебе аз не ще просъществувам,
защото ний сме антиподни същества.

Тъй както огън восъка обгръща,
пораждайки есенция омайна;
така и светлината е присъща
любовница на мрака да е тайна.

Личното да жертвам аз съм тъй готова
във името на вечната хармония.
Вселена, ах, ти висша подлост!
Време, ти си моята агония.

Телата смъртни ни са, но красиви.
А ти отново болка причиняваш.
Отивам си и виждам вече сенки сиви.
Човек съм аз - недей да ме оставяш.

Несъвършена, малка и частична,
душата ми полита към безкрая.
Самотна ли съм, тъй съм аз безлична.
Без теб ще страдам даже и във Рая.

И студ да ме преследва вечно през нощта,
и от болка да кърви моето сърце;
нека аз със жалка и обречена душа
за последно да умра във твоите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилиан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...