3 dic 2009, 12:21

Минало свършено

  Poesía » Otra
2.2K 0 33

Минало свършено
(в настоящето)


Изминали са толкова години -
и двамата със тебе да се срещнем.
Секундно във почуда да застинем.
Неловко да те гушна – като грешник.

Да поговорим за какво се случи после,
откакто всеки хвана своя път.
Вежливо да отбягваме въпросите
за моето ергенство. И Мъжът...

Да припозная в тебе свои отпечатъци,
през спомени от белезите стари.
Да ме упрекнеш пак за вредните ми навици
и да обсъдим, като вечните клюкари,

приятелите, общите познати,
под бремето на пясъка изтекъл.
Да се погледнем пак в очите и когато
се взреш във мен - да потреперя леко.

Изминали са толкова години,
а двамата случайно да се срещнем.
Простил съм ти. А ти дали прости ми?
Че в мене дращи някакво усещане...

С условна уговорка за обаждане
(любезно), всеки хваща своя път.
А в мене стари чувства се възраждат...
... и пясъци в очите ми текат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въздействащо и искрено звучащо стихотворение със смислено съдържание и метафорична образност! При толкова достойнства на своята поезия един автор има право да сподели мненията си и за нашите любителски писания - аз лично ги предпочитам, защото са също толкова искрени и компетентни както стиховете! Тома, благодаря двойно - и за поезията, и за това, че си един от малцината, които пишат градивна критика в сайта
  • Поздравления-много ми хареса стихът ти Тома.С толкова простички думи,казани толкова съкровени неща,в момент на среща,която има опасност да разбута духовете!
  • Хареса ми...някак мило и простичко,без излишни "маниери"
  • Благодаря ви.
  • Много прочувствен стих, Тома!

    Определено различен
    но ми харесваш така.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...