Минало свършено
Минало свършено
(в настоящето)
Изминали са толкова години -
и двамата със тебе да се срещнем.
Секундно във почуда да застинем.
Неловко да те гушна – като грешник.
Да поговорим за какво се случи после,
откакто всеки хвана своя път.
Вежливо да отбягваме въпросите
за моето ергенство. И Мъжът...
Да припозная в тебе свои отпечатъци,
през спомени от белезите стари.
Да ме упрекнеш пак за вредните ми навици
и да обсъдим, като вечните клюкари,
приятелите, общите познати,
под бремето на пясъка изтекъл.
Да се погледнем пак в очите и когато
се взреш във мен - да потреперя леко.
Изминали са толкова години,
а двамата случайно да се срещнем.
Простил съм ти. А ти дали прости ми?
Че в мене дращи някакво усещане...
С условна уговорка за обаждане
(любезно), всеки хваща своя път.
А в мене стари чувства се възраждат...
... и пясъци в очите ми текат.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
