6 ago 2014, 20:01

Минало в минало

  Poesía
829 0 3

Спомен от минало. Бури в поля

тъжни Орисници гонят.

Някъде бавно умира звезда,

взела Съдбата за спомен.

 

Път между тръните. Стара гора

гасне в ръцете на огън.

Брод не намира онази вода,

къпала вярата в Бога.

 

Минало в минало - спомен в поля.

Някъде бавно умирам.

Имам съдба, но не виждам вода.

Как ли греха ще отмия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миналото си е минало...

    Споделям стихчето на Таня!

    Поздрави, Валдемар!
  • Потърси изворчето
    в себе си,
    чуваш ли
    как бълбука,
    гребвай по шепа
    и празничен хляб
    си омесвай,
    сетне виж къде си
    не в миналото,
    а в бъдещето:
    Ето Тук или Тука...

  • Колкото и да е хубаво едно стихотворение, то трява да е ясно за читателя...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...