6 ago 2014, 20:01

Минало в минало

  Poesía
836 0 3

Спомен от минало. Бури в поля

тъжни Орисници гонят.

Някъде бавно умира звезда,

взела Съдбата за спомен.

 

Път между тръните. Стара гора

гасне в ръцете на огън.

Брод не намира онази вода,

къпала вярата в Бога.

 

Минало в минало - спомен в поля.

Някъде бавно умирам.

Имам съдба, но не виждам вода.

Как ли греха ще отмия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миналото си е минало...

    Споделям стихчето на Таня!

    Поздрави, Валдемар!
  • Потърси изворчето
    в себе си,
    чуваш ли
    как бълбука,
    гребвай по шепа
    и празничен хляб
    си омесвай,
    сетне виж къде си
    не в миналото,
    а в бъдещето:
    Ето Тук или Тука...

  • Колкото и да е хубаво едно стихотворение, то трява да е ясно за читателя...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...