Valdemaro (Валдемар)
1 66

Aug 6, 2014, 8:01 PM

Минало в минало

Poetry

835 0 3

Спомен от минало. Бури в поля

тъжни Орисници гонят.

Някъде бавно умира звезда,

взела Съдбата за спомен.

Път между тръните. Стара гора

гасне в ръцете на огън.

Брод не намира онази вода,

къпала вярата в Бога.

Минало в минало - спомен в поля.

Някъде бавно умирам.

Имам съдба, но не виждам вода.

Как ли греха ще отмия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sanvali (Санвали)

Миналото си е минало...

Споделям стихчето на Таня!

Поздрави, Валдемар!

2014-08-07T10:01:13+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Потърси изворчето
в себе си,
чуваш ли
как бълбука,
гребвай по шепа
и празничен хляб
си омесвай,
сетне виж къде си
не в миналото,
а в бъдещето:
Ето Тук или Тука...

2014-08-07T09:00:23+03:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Колкото и да е хубаво едно стихотворение, то трява да е ясно за читателя...

2014-08-06T21:03:47+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0