Aug 6, 2014, 8:01 PM

Минало в минало

  Poetry
831 0 3

Спомен от минало. Бури в поля

тъжни Орисници гонят.

Някъде бавно умира звезда,

взела Съдбата за спомен.

 

Път между тръните. Стара гора

гасне в ръцете на огън.

Брод не намира онази вода,

къпала вярата в Бога.

 

Минало в минало - спомен в поля.

Някъде бавно умирам.

Имам съдба, но не виждам вода.

Как ли греха ще отмия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миналото си е минало...

    Споделям стихчето на Таня!

    Поздрави, Валдемар!
  • Потърси изворчето
    в себе си,
    чуваш ли
    как бълбука,
    гребвай по шепа
    и празничен хляб
    си омесвай,
    сетне виж къде си
    не в миналото,
    а в бъдещето:
    Ето Тук или Тука...

  • Колкото и да е хубаво едно стихотворение, то трява да е ясно за читателя...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...