6 авг. 2014 г., 20:01

Минало в минало

830 0 3

Спомен от минало. Бури в поля

тъжни Орисници гонят.

Някъде бавно умира звезда,

взела Съдбата за спомен.

 

Път между тръните. Стара гора

гасне в ръцете на огън.

Брод не намира онази вода,

къпала вярата в Бога.

 

Минало в минало - спомен в поля.

Някъде бавно умирам.

Имам съдба, но не виждам вода.

Как ли греха ще отмия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миналото си е минало...

    Споделям стихчето на Таня!

    Поздрави, Валдемар!
  • Потърси изворчето
    в себе си,
    чуваш ли
    как бълбука,
    гребвай по шепа
    и празничен хляб
    си омесвай,
    сетне виж къде си
    не в миналото,
    а в бъдещето:
    Ето Тук или Тука...

  • Колкото и да е хубаво едно стихотворение, то трява да е ясно за читателя...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...