18 jul 2007, 10:31

МИНАВАТ СИ ГОДИНИТЕ

  Poesía
1.2K 1 12

Минават си годините. И сякаш
нахлуват спомени - гора,
в която слънцето проправя си
пътечки - слънчеви петна.

Минават си годините. И нещо
рискувам пак  да изтърва,
любовен миг, сълза гореща,
усмивка детска, майчна тъга.

Минават си годините. И нека
оставащия път да извървя,
с надеждата, че нося във сърцето
безкрая на космическа река.

Минават си годините. Но искам
мигът съдбовен аз да споделя,
защото после може да е късно
и няма да е днес, и не сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...