МИНАВАТ СИ ГОДИНИТЕ
Минават си годините. И сякаш
нахлуват спомени - гора,
в която слънцето проправя си
пътечки - слънчеви петна.
Минават си годините. И нещо
рискувам пак да изтърва,
любовен миг, сълза гореща,
усмивка детска, майчна тъга.
Минават си годините. И нека
оставащия път да извървя,
с надеждата, че нося във сърцето
безкрая на космическа река.
Минават си годините. Но искам
мигът съдбовен аз да споделя,
защото после може да е късно
и няма да е днес, и не сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
