gabrielka_ (Роза Василева)
50 7
27 ene 2012, 15:40

Миниатюри 

  Poesía » De amor
505 0 3

Остани!

Твоят дом е сърцето ми.

Остани!

Ще те топлят ръцете ми.

Остани!

Аз съм твойто спасение.

Остани

ти завинаги с мене! 

 

***

 

Онемяха телефони.

Онемяха думи и мечти.

Всичко край мене за миг онемя.

Онемяла аз.

Онемял и ти.

Вече ще мълчим.

Изненада! Онемяха...

А дори и не заплаках.

 

***

 

Утре... Обеща ми утре.

И ще чакам утре цяла нощ.

Обеща ми  "утре... и аз..."

Дано дойде утре за нас.

 

***

От вино и любов

и двамата пияни 

не мислим нито миг

това, което правим.

Защо да плащам аз,

вината ми каква е?

Тъгувам и скърбя.

Сама! И тихо страдам.

 

***

Толкова се смях по телефона.

Смях се и за глупости дори.

Цяла нощ сега се питам, моля -

няма ли да спрат тези сълзи.

© Роза Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Mного красиви.... и тъжни...
  • Благодаря Ви за коментара. В "Аз съм твойто спасение" не влагам никакво самохвалство-това не е оправдание, просто е моята любов. По тази причина стиховете ми са тъжни ( Вие сте прав ).
  • Хубави са миниатюрите ти. Особено ми хареса първата. Но може би редът:"Аз съм твойто спасение" е някак самохвален, може би се надценяваш и не се знае дали е верен.По-добре ми изглежда обещаващото: "Ще съм твойто спасение." .

    Всичките ти публикувани досега в сайта стихове са миниатюрни и много красиви. Иска ми се само да не са така тъжни.
Propuestas
: ??:??