2 abr 2012, 11:27

Миниатюри 

  Poesía » De amor
392 0 1

Аз искам да си мое ежедневие, 

във твоята прегръдка да потъвам 

и смях и радост да деля със тебе

и ако трябва - с тебе да тъгувам.

 

Не можеш да си мое ежедневие.

Боли ме, но не те притискам.

Това е моят тъжен избор - 

не трябва невъзможното да искам.

 

 

***

Дълбоко във очите ти потъвам,

душата ми душата ти целува

и с болка аз от тебе се откъсвам

да те запомня как си тръгваш.

 

Не те обсебвам. Не, не те обсебвам.

Недей да се страхуваш от това.

Но част от теб във себе си ще взема,

за да не бъда никога сама.

 

***

Като силна и мътна река

ме повлече...

Защото може би 

не съм ти нужна вече...

Къде от самотата

да избягам?

Самотната любов

къде да дяна?

 

***

Лъх на вятър

в клоните дървесни

се понесе.

После се приплъзна

надалеч...

Стихна вече.

В тази тъжна 

вечер

аз оставам будна.

И сама...

А надеждата ми

цялата умря.

© Роза Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??