14 nov 2006, 18:42

Миниатюри

  Poesía
762 0 11
Миниатюри

Мимът
има нужда
само от себе си,
за да стигне до нас
и разбърка
душите ни.

* * *
Пясъчен остров
примамва
уморените
кораби
и ги поглъща
безмилостно,
а брегът
е толкова
близо...

* * *
За да прогледне,
пясъкът се превръща
в чупливо стъкло...

* * *
Леки,
изпъстрени с облаци
и пламтящи пред залез
са небостъргачите,
отразили
един върху друг
разграфено
небе.

* * *
Стоя вцепенена,
докато спомен
и днешност
разнищват
пътеките,
които ме
водят
към
теб,
но
щом
песен
небесна
заблести
с цветовете си,
тичам вече по тях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...