14 нояб. 2006 г., 18:42

Миниатюри

763 0 11
Миниатюри

Мимът
има нужда
само от себе си,
за да стигне до нас
и разбърка
душите ни.

* * *
Пясъчен остров
примамва
уморените
кораби
и ги поглъща
безмилостно,
а брегът
е толкова
близо...

* * *
За да прогледне,
пясъкът се превръща
в чупливо стъкло...

* * *
Леки,
изпъстрени с облаци
и пламтящи пред залез
са небостъргачите,
отразили
един върху друг
разграфено
небе.

* * *
Стоя вцепенена,
докато спомен
и днешност
разнищват
пътеките,
които ме
водят
към
теб,
но
щом
песен
небесна
заблести
с цветовете си,
тичам вече по тях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...