12 dic 2010, 18:21

Миниатюри

  Poesía
663 0 4
МИНИАТЮРИ

1.

 

Повикай, Боже, моя ден,

създай го светъл и огромен

и дай ми път благословен,

преди да се превърна в спомен!

 

2.

 

Заключени със троен катинар

зад тежките врати на манастира,

мечтите ми играят на комар

и всеки ден по мъничко умирам!

 

3.

 

Къде по пътя те изгубих,

защо от мен тъй бързо отлетя,

ти, моя пролет пеперудна

със толкова нецъфнали цветя?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...