12 дек. 2010 г., 18:21

Миниатюри

660 0 4
МИНИАТЮРИ

1.

 

Повикай, Боже, моя ден,

създай го светъл и огромен

и дай ми път благословен,

преди да се превърна в спомен!

 

2.

 

Заключени със троен катинар

зад тежките врати на манастира,

мечтите ми играят на комар

и всеки ден по мъничко умирам!

 

3.

 

Къде по пътя те изгубих,

защо от мен тъй бързо отлетя,

ти, моя пролет пеперудна

със толкова нецъфнали цветя?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...