1.
Повикай, Боже, моя ден,
създай го светъл и огромен
и дай ми път благословен,
преди да се превърна в спомен!
2.
Заключени със троен катинар
зад тежките врати на манастира,
мечтите ми играят на комар
и всеки ден по мъничко умирам!
3.
Къде по пътя те изгубих,
защо от мен тъй бързо отлетя,
ти, моя пролет пеперудна
със толкова нецъфнали цветя?!
© Христина Радомирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
