Боже, колко ми е трябвало...
Часове стоя унесена
и с усмивка си припявам
дълго закъсняла песен
***
Докосна ме ръката ти,
"... погали се, погали се..."
Но аз стоя в мълчание,
забравила какво е нежност.
***
Будна съм. Ала сънувам.
В мислите съм се притиснала.
И танцувам, и танцувам
танца на една измислица.
© Роза Василева Todos los derechos reservados