Nov 17, 2011, 9:51 AM

Миниатюри

  Poetry » Love
693 0 4

Боже, колко ми е трябвало...
Часове стоя унесена
и с усмивка си припявам
дълго закъсняла песен


***

Докосна ме ръката ти,
"... погали се, погали се..."
Но аз стоя в мълчание,
забравила какво е нежност.


***

Будна съм. Ала сънувам.
В мислите съм се притиснала.
И танцувам, и танцувам
танца на една измислица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...