18 nov 2015, 7:49

Минута 

  Poesía
519 0 1

Часовникът тиктака –

стрелките му се гонят ден и нощ;

уморено обикалят циферблата

и разтичат се по кръглата му площ.

 

Тичат, търсят, искат се в агония

и на всеки час докосват се за миг.

Но времето, по някаква ирония,

разделя ги болезнено - със вик.

 

 ...

 

Взирам се в безкрайното им тичане

и замислям се понякога за нас –

достатъчно ли е да се обичаме

за по минута на всеки необятен час?

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Анастасия, Валери, Ева, благодаря, че посетихте!
Propuestas
: ??:??