18 nov 2015, 7:49

Минута

  Poesía
828 0 1

Часовникът тиктака –

стрелките му се гонят ден и нощ;

уморено обикалят циферблата

и разтичат се по кръглата му площ.

 

Тичат, търсят, искат се в агония

и на всеки час докосват се за миг.

Но времето, по някаква ирония,

разделя ги болезнено - със вик.

 

 ...

 

Взирам се в безкрайното им тичане

и замислям се понякога за нас –

достатъчно ли е да се обичаме

за по минута на всеки необятен час?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия, Валери, Ева, благодаря, че посетихте!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...