18 нояб. 2015 г., 07:49

Минута

829 0 1

Часовникът тиктака –

стрелките му се гонят ден и нощ;

уморено обикалят циферблата

и разтичат се по кръглата му площ.

 

Тичат, търсят, искат се в агония

и на всеки час докосват се за миг.

Но времето, по някаква ирония,

разделя ги болезнено - със вик.

 

 ...

 

Взирам се в безкрайното им тичане

и замислям се понякога за нас –

достатъчно ли е да се обичаме

за по минута на всеки необятен час?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия, Валери, Ева, благодаря, че посетихте!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...