18 нояб. 2015 г., 07:49

Минута

822 0 1

Часовникът тиктака –

стрелките му се гонят ден и нощ;

уморено обикалят циферблата

и разтичат се по кръглата му площ.

 

Тичат, търсят, искат се в агония

и на всеки час докосват се за миг.

Но времето, по някаква ирония,

разделя ги болезнено - със вик.

 

 ...

 

Взирам се в безкрайното им тичане

и замислям се понякога за нас –

достатъчно ли е да се обичаме

за по минута на всеки необятен час?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия, Валери, Ева, благодаря, че посетихте!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...