18.11.2015 г., 7:49

Минута

821 0 1

Часовникът тиктака –

стрелките му се гонят ден и нощ;

уморено обикалят циферблата

и разтичат се по кръглата му площ.

 

Тичат, търсят, искат се в агония

и на всеки час докосват се за миг.

Но времето, по някаква ирония,

разделя ги болезнено - със вик.

 

 ...

 

Взирам се в безкрайното им тичане

и замислям се понякога за нас –

достатъчно ли е да се обичаме

за по минута на всеки необятен час?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анастасия, Валери, Ева, благодаря, че посетихте!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...