12 oct 2012, 12:05

Минзухарена душа

  Poesía » Otra
549 0 5

"Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете!"
Албер Камю

 

 

Душата ми е облак  сини минзухари

в усмивката на есента,

а миговете ù са  медните пахари

върху полицата на вечността.

Душата ми е облак  синьо щастие,

потънало във есенния рай

на октомврийско пълновластие.

Душата ми възторжено витай.

Не ù омръзва да се наслаждава

на тишина и  вътрешен  покой,

когато газя листната жарава

под кротък дъжд или хаплив порой.

Усещането е красиво.

Усещането е прекрасно.

Необикновено истинска и жива,

защото  всичко е въздушно, ясно.

Мистерия е, че душата ми  флиртува,

но аз не зная по-красива есен.

Дали наяве или пък сънувам,

а може би е недопятата ми песен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...