5 jul 2007, 14:25

Мираж

  Poesía
1K 0 3

Стоях на скалата, обливана от вълните,
загледана в топлотата на залеза,
морският бриз галеше лицето,
разпиляваше косите ми небрежно.

Там, в далечината, два делфина
свиреха своята песен,
танцувайки с морето, викаха ме
при тях да отида.

Гларуси над тях прилитат,
огрявани от слънчевите лъчи
и исках и аз да стана част от тази картина,
но, уви, аз само стоях на скалата студена,
обливана от морските вълни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • а де защо неотидох и аз не знам... може би не се вписвах в тяхната картина...
  • Защо не отиде бе , дете, друг път не пропускай. Казвам го от опит- и аз бях на среща с бриза и правихме разни неща в морето- Бризът ме погали . Хубаво беше, прочети и ще видиш!
  • Много хубав стих

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...