5 jul 2007, 14:25

Мираж

  Poesía
1K 0 3

Стоях на скалата, обливана от вълните,
загледана в топлотата на залеза,
морският бриз галеше лицето,
разпиляваше косите ми небрежно.

Там, в далечината, два делфина
свиреха своята песен,
танцувайки с морето, викаха ме
при тях да отида.

Гларуси над тях прилитат,
огрявани от слънчевите лъчи
и исках и аз да стана част от тази картина,
но, уви, аз само стоях на скалата студена,
обливана от морските вълни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • а де защо неотидох и аз не знам... може би не се вписвах в тяхната картина...
  • Защо не отиде бе , дете, друг път не пропускай. Казвам го от опит- и аз бях на среща с бриза и правихме разни неща в морето- Бризът ме погали . Хубаво беше, прочети и ще видиш!
  • Много хубав стих

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...