5.07.2007 г., 14:25

Мираж

1K 0 3

Стоях на скалата, обливана от вълните,
загледана в топлотата на залеза,
морският бриз галеше лицето,
разпиляваше косите ми небрежно.

Там, в далечината, два делфина
свиреха своята песен,
танцувайки с морето, викаха ме
при тях да отида.

Гларуси над тях прилитат,
огрявани от слънчевите лъчи
и исках и аз да стана част от тази картина,
но, уви, аз само стоях на скалата студена,
обливана от морските вълни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а де защо неотидох и аз не знам... може би не се вписвах в тяхната картина...
  • Защо не отиде бе , дете, друг път не пропускай. Казвам го от опит- и аз бях на среща с бриза и правихме разни неща в морето- Бризът ме погали . Хубаво беше, прочети и ще видиш!
  • Много хубав стих

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...