5 июл. 2007 г., 14:25

Мираж 

  Поэзия
706 0 3

Стоях на скалата, обливана от вълните,
загледана в топлотата на залеза,
морският бриз галеше лицето,
разпиляваше косите ми небрежно.

Там, в далечината, два делфина
свиреха своята песен,
танцувайки с морето, викаха ме
при тях да отида.

Гларуси над тях прилитат,
огрявани от слънчевите лъчи
и исках и аз да стана част от тази картина,
но, уви, аз само стоях на скалата студена,
обливана от морските вълни!

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • а де защо неотидох и аз не знам... може би не се вписвах в тяхната картина...
  • Защо не отиде бе , дете, друг път не пропускай. Казвам го от опит- и аз бях на среща с бриза и правихме разни неща в морето- Бризът ме погали . Хубаво беше, прочети и ще видиш!
  • Много хубав стих
Предложения
: ??:??