Вървя и до болка гриза нокти.
Мъгливо е!
Някой ме пита за цигара.
Обръщам се -
само едно куче,
което ме гледа умолително.
Падавам му ръка,
а то я целува.
Колко абсурдно!
Вървя и до болка гриза нокти.
Бяло е!
А встрани се отразява
сянката на куче...
© Росица Илиева Todos los derechos reservados
Харесвам стила ти!
Поздрав!