aramex70 (Росица Илиева)
35 110
29 июн. 2008 г., 22:12

Мираж 

  Поэзия » Философская
753 0 4

Вървя и до болка гриза нокти.

Мъгливо е!

Някой ме пита за цигара.

Обръщам се -

само едно куче,

което ме гледа умолително.

Падавам му ръка,

а то я целува.

Колко абсурдно!

Вървя и до болка гриза нокти.

Бяло е!

А встрани се отразява

сянката на куче...

© Росица Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??