29.06.2008 г., 22:12 ч.

Мираж 

  Поезия » Философска
737 0 4

Вървя и до болка гриза нокти.

Мъгливо е!

Някой ме пита за цигара.

Обръщам се -

само едно куче,

което ме гледа умолително.

Падавам му ръка,

а то я целува.

Колко абсурдно!

Вървя и до болка гриза нокти.

Бяло е!

А встрани се отразява

сянката на куче...

© Росица Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??