29.06.2008 г., 22:12 ч.

Мираж 

  Поезия » Философска
844 0 4
Вървя и до болка гриза нокти.
Мъгливо е!
Някой ме пита за цигара.
Обръщам се -
само едно куче,
което ме гледа умолително.
Падавам му ръка,
а то я целува.
Колко абсурдно!
Вървя и до болка гриза нокти.
Бяло е!
А встрани се отразява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??