Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
11 dic 2019, 7:43

Мираж

  Poesía » Otra
2.1K 4 24

Жаден съм,

устните в кръв,

сърцето отбива

бързия ритъм

ръцете съм вдигнал

сякаш за стръв

дали е поличба,

защото обичам.

Водата мираж е,

далечен оазис

като любов

за него наречен,

последните капки

в дланите пазиш

към тебе вървя,

аз съм обречен.

Очите притварям,

само пустиня

дъхът и горещ

стъпките спира

толкоз съм близо,

водата е синя

ти ме прегръщаш,

някой умира.

 

Декември,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0