Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
11 dic 2019, 7:43

Мираж

  Poesía » Otra
2.1K 4 24

Жаден съм,

устните в кръв,

сърцето отбива

бързия ритъм

ръцете съм вдигнал

сякаш за стръв

дали е поличба,

защото обичам.

Водата мираж е,

далечен оазис

като любов

за него наречен,

последните капки

в дланите пазиш

към тебе вървя,

аз съм обречен.

Очите притварям,

само пустиня

дъхът и горещ

стъпките спира

толкоз съм близо,

водата е синя

ти ме прегръщаш,

някой умира.

 

Декември,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0