Dec 11, 2019, 7:43 AM

Мираж

  Poetry » Other
2.1K 4 24

Жаден съм,

устните в кръв,

сърцето отбива

бързия ритъм

ръцете съм вдигнал

сякаш за стръв

дали е поличба,

защото обичам.

Водата мираж е,

далечен оазис

като любов

за него наречен,

последните капки

в дланите пазиш

към тебе вървя,

аз съм обречен.

Очите притварям,

само пустиня

дъхът и горещ

стъпките спира

толкоз съм близо,

водата е синя

ти ме прегръщаш,

някой умира.

 

Декември,2019г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...