Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал
сякаш за стръв
дали е поличба,
защото обичам.
Водата мираж е,
далечен оазис
като любов
за него наречен,
последните капки
в дланите пазиш
към тебе вървя,
аз съм обречен.
Очите притварям,
само пустиня
дъхът и горещ
стъпките спира
толкоз съм близо,
водата е синя
ти ме прегръщаш,
някой умира.
Декември,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
