Мираж
Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал
сякаш за стръв
дали е поличба,
защото обичам.
Водата мираж е,
далечен оазис
като любов
за него наречен,
последните капки
в дланите пазиш
към тебе вървя,
аз съм обречен.
Очите притварям,
само пустиня
дъхът и горещ
стъпките спира
толкоз съм близо,
водата е синя
ти ме прегръщаш,
някой умира.
Декември,2019г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
