Настъпи ли мрак, пак
виждам големите жълти
очи на един котарак
как ме гледат отблизо
през някаква дупка.
Стане ли ден,
след сънлива въздишка,
зървам моя скопен
котарак как разкъсва
последната мишка-играчка.
Тази нощ ще е тежка,
котаракът пред мен е,
направил лукава гримаса.
Ето око! После шмугва се
лапа – край на залъгалките...
© Драгомир Лаброев Todos los derechos reservados