19 jul 2007, 15:33

Мислех 

  Poesía
661 0 3
Мислех, че животът е
вечна, коварна, убийствена нощ.
Нощ без луна и звезди,
като сърце без любов, което кърви.
Мислех, че никога няма да разбера
що е обич, ласка, закрила и любов.
Да живея на ръба,
заради нечие непознато лице,
омаяло ме с пламващи очи,
с усмивка, по-ценна от злато
и сърце, разтапящо дори и лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??