Мислех
Мислех, че животът е
вечна, коварна, убийствена нощ.
Нощ без луна и звезди,
като сърце без любов, което кърви.
Мислех, че никога няма да разбера
що е обич, ласка, закрила и любов.
Да живея на ръба,
заради нечие непознато лице,
омаяло ме с пламващи очи,
с усмивка, по-ценна от злато
и сърце, разтапящо дори и лед.
вечна, коварна, убийствена нощ.
Нощ без луна и звезди,
като сърце без любов, което кърви.
Мислех, че никога няма да разбера
що е обич, ласка, закрила и любов.
Да живея на ръба,
заради нечие непознато лице,
омаяло ме с пламващи очи,
с усмивка, по-ценна от злато
и сърце, разтапящо дори и лед.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Димитрова Todos los derechos reservados
