18 abr 2014, 20:52

Мисли 

  Poesía » Otra
514 0 0

Стоя пред огнището,

споделям с огъня мислите,

които никой не трябва да знае,

горя ги и гледам

как стават на пепел сълзите ми,

те падат на нея,

тя се разтваря и става мастило.

Ех, да беше реалност,

а то е мастило - черно и жалко.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??