Мисли

18 abr 2014, 20:52

Poesía » Otra

625 0 0

Стоя пред огнището,
споделям с огъня мислите,
които никой не трябва да знае,
горя ги и гледам
как стават на пепел сълзите ми,
те падат на нея,
тя се разтваря и става мастило.
Ех, да беше реалност,
а то е мастило - черно и жалко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas