Стоя пред огнището,
споделям с огъня мислите,
които никой не трябва да знае,
горя ги и гледам
как стават на пепел сълзите ми,
те падат на нея,
тя се разтваря и става мастило.
Ех, да беше реалност,
а то е мастило - черно и жалко.
© Ани Всички права запазени