Dufy12 (Ани)
26 4
18.04.2014 г., 20:52 ч.

Мисли 

  Поезия » Друга
487 0 0

Стоя пред огнището,

споделям с огъня мислите,

които никой не трябва да знае,

горя ги и гледам

как стават на пепел сълзите ми,

те падат на нея,

тя се разтваря и става мастило.

Ех, да беше реалност,

а то е мастило - черно и жалко.

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??