etikki (Мариета Караджова)
100 82
27 abr 2011, 15:15

Мисли 

  Poesía » De amor
887 0 6

Безумни мисли, носещи тъга,

открили ме в самотната ми вечер...

Душата ме боли от празнота,

а думите умират неизречени.

Дори да можех просто да се спра

да търся твоя дъх и твойта сила

в безброй разпръснати край мен листа,

удавени във сълзи и мастило,

избрала бих дъха си устремен

отново да ти дам и да те имам.

И пак да бъдеш мой, дори за ден.

И пак, дори за малко, да те има.

И гледам пак безлунното небе,

и в спомена се мъча да се върна,

и водена от своето сърце,

света за тебе искам да обърна.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Харесах!
  • Истина е, че не можеш да върнеш това, което си е отишло. Друга истина е, че ни е трудно да го повярваме. Болката ни пречи да приемем края. Дори и да се върне, то никога не е същото. А от това боли повече повярвай ми!
  • трудно казваш "сбогом",но трябва!Как ще дойде нещо по красиво ако не освободим място в сърцето?
  • Много чувствено и красиво написано...но защо толкова тъжно? Голяма болка се усеща...! Браво, наистина ме развълнува
  • Обичащо!Браво!
Propuestas
: ??:??