Мисли
Безумни мисли, носещи тъга,
открили ме в самотната ми вечер...
Душата ме боли от празнота,
а думите умират неизречени.
Дори да можех просто да се спра
да търся твоя дъх и твойта сила
в безброй разпръснати край мен листа,
удавени във сълзи и мастило,
избрала бих дъха си устремен
отново да ти дам и да те имам.
И пак да бъдеш мой, дори за ден.
И пак, дори за малко, да те има.
И гледам пак безлунното небе,
и в спомена се мъча да се върна,
и водена от своето сърце,
света за тебе искам да обърна.
© Мариета Караджова All rights reserved.
