6 sept 2016, 20:09

Мисли

  Poesía
425 1 0

 

‎ ·

2 МИСЛИ

Понякога и аз се питам,
къде е смисъла голям?!
Кое за плюсове да считам?
Какво да правя по-натам?!

 

Защо съм роден на земята?!
От нищото как съм дошъл?
От Господа и Сатаната?!...
И като всички съм добър и зъл!?

 

По волята ли на Съдбата,
живота ми е начертан?..
Единствено ли на Земята,
ума вселенски е събран?!.

 

Дали в безкрайната Вселена
Господарят и съм аз?..
Или това е само сцена...
Над нея има друга власт!...

 

Защо край мене , тъмни сили,
все ми отнемат радостта?..
И тия Демони и Вили,
държат ни все над Пропастта...

 

Броят се дните ни щастливи!...
А мъката ни няма край!
Защо сме зли и зависливи?!
И тук не си направим Рай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...