31 ago 2024, 7:04

Мисли на сянка

  Poesía
590 0 2

Не съм ни бяла, нито съм добра.

Недоумявам със какво привличам.

Навярно с порив да ни събера,

при все че като лют порой завличам.

 

Не те упреквам, сриваш ли скали.

Безумно е да моля за пощада.

Остане ли без кътащи стени,

домът е само овехтяла сграда.

 

Висяща сянка светлото краде.

Очите ти приспа, припя ти дрямка.

Гредата ти гледеца не боде,

а в моя сочиш хилавата сламка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съвета, Красе. Природно интелигентно е паячето. Може да ни послужи за поука. 🙂
  • Домът не се съгражда от стените, а от енергията в него. Едно паяче малко си направило дом на ъгъла на прозореца, развалих му къщата, а днес си направило нова

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...