svetlitschka (Светличка)
553 4779
31.08.2024 г., 7:04 ч.

Мисли на сянка 

  Поезия
134 0 2

Не съм ни бяла, нито съм добра.

Недоумявам със какво привличам.

Навярно с порив да ни събера,

при все че като лют порой завличам.

 

Не те упреквам, сриваш ли скали.

Безумно е да моля за пощада.

Остане ли без кътащи стени,

домът е само овехтяла сграда.

 

Висяща сянка светлото краде.

Очите ти приспа, припя ти дрямка.

Гредата ти гледеца не боде,

а в моя сочиш хилавата сламка.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за съвета, Красе. Природно интелигентно е паячето. Може да ни послужи за поука. 🙂
  • Домът не се съгражда от стените, а от енергията в него. Едно паяче малко си направило дом на ъгъла на прозореца, развалих му къщата, а днес си направило нова
Предложения
: ??:??