Мисли на сянка
Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали.
Безумно е да моля за пощада.
Остане ли без кътащи стени,
домът е само овехтяла сграда.
Висяща сянка светлото краде.
Очите ти приспа, припя ти дрямка.
Гредата ти гледеца не боде,
а в моя сочиш хилавата сламка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
