ТОЙ: И тази вечер на балкона,
любима моя си, а аз
по струни тънки трели роня
и песни пея ти в захлас.
Любовни песни пак ти пея,
но как отвътре, тук, копнея
вместо в ръцете ми лютнята
да бъдеш, мила, ти самата.
И иде ми, о, най- накрая
при теб да скоча по бръшляна
и тази нощ във твойта стая
в прегръдките ти да остана.
ТЯ: И тази вечер на балкона
стоя и слушам песни аз.
Ти пееш ми, дошъл си с коня
и той пасе в безгрижен час.
Любовни песни пееш пак,
но как желая, само как
вместо в ръцете ти лютнята
да бъда, мили, аз самата.
И иде ми, о, най- накрая
при теб да сляза по бръшляна,
да ме откараш с коня в рая,
в прегръдките ти да остана.
КОНЯТ: И тази вечер на балкона
стои склонила тя глава
и пее той отдолу... Аз пък
паса зелената трева.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados