Мисли по време на серенада
ТОЙ: И тази вечер на балкона,
любима моя си, а аз
по струни тънки трели роня
и песни пея ти в захлас.
Любовни песни пак ти пея,
но как отвътре, тук, копнея
вместо в ръцете ми лютнята
да бъдеш, мила, ти самата.
И иде ми, о, най- накрая
при теб да скоча по бръшляна
и тази нощ във твойта стая
в прегръдките ти да остана.
ТЯ: И тази вечер на балкона
стоя и слушам песни аз.
Ти пееш ми, дошъл си с коня
и той пасе в безгрижен час.
Любовни песни пееш пак,
но как желая, само как
вместо в ръцете ти лютнята
да бъда, мили, аз самата.
И иде ми, о, най- накрая
при теб да сляза по бръшляна,
да ме откараш с коня в рая,
в прегръдките ти да остана.
КОНЯТ: И тази вечер на балкона
стои склонила тя глава
и пее той отдолу... Аз пък
паса зелената трева.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!... това е верен приятел.
-
Потънали в красивия си блян
унесох ме се нежно в сладък сън,
а конят ми все още оседлан,
горкият, верен чака ме отвън. -
А конят, какво стана с него?!..
-
Уханието ти е блясък, мила!
Аз нека бъда твое огледало
и отразявай се във мен със сила
безкрайно нежна... да сме живо цяло! -
Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината ти, да не ранява...
Да чувсвам в мрака твоят нежен дъх... 😋 -
Луната също е със светлина
от слънцето, излез и погледни!
Сияе тя... Ела и с топлина
любимия си бързо посрещни! -
За ден изчезна, а сълзи - салкъм
напомнят ми отчаяна, че съм...
Леглото ми за нас постлано беше
и слънцето да ни изчака щеше... 😋 -
Не, не прищраква още ключа.
Мълчи затворена врата.
Виновен съм и ще получа
за наказание... нощта. -
Макар от теб така далече
аз чувствах твоята тъга
и връщам се при тебе вече...
Вратата отвори сега. -
И ако пита ме луната:
"Защо е този лик унил?"...
Ще кажа тихо: "От тъгата,
че пак го няма моят мил..."... 😥 -
Тъй както цвят от розов храст
от път възпира всеки млад
и аз в уханната си власт
обгърнах те в омаен ад... 😋 -
Поезията тук е превзела и коментарното поле... Браво ви!
-
О, черно в черното окото
не вижда, да, и то защото
във черно съм облечен аз.
Прости! При теб съм в този час. -
Призрачна нощта приижда,
проблясва мъничък опал...
Брод душата ми не вижда,
въздишки само си ми дал... 😋 -
Тръгни към мен, към тебе аз -
на Север ти, а аз на Юг
и ще се срещнем в звезден час...
Ще бъдем пак един до друг. -
О, скъпи, ти луната виж,
така сме двама ден след ден...
И аз не спя, и ти не спиш -
това е ад за теб и мен... 😋 -
Стрелките спряха сякаш... Питам:
защо се тътри тихо всеки час?
Сърцето ми с по- бърз е ритъм,
а мисълта светкавица - за нас. -
От твойте пламенни слова
аз така съм окрилена...
Денят се е задал едва,
а цяла съм в любов стаена... 😋 -
Нощта далече е, но пак ще дойде!
Не закъснява истинска любов!
И нежно устни сливайки със твоите
живот ще бъде по- красив и нов! -
Страстта с луната бледа си отива
а всичко в мен от смут прелива...
Нощта любовна е така далече,
че аз зова смъртта си вече... 😋 -
Тогава аз ще се събудя!
Какво, че утрото блести!
И с порив нов ще те учудя,
чак няма да повярваш ти! -
Да те събудя аз не смея,
че твърде кратка бе нощта...
Ах, в утрото за теб лелея,
че правиш с мен онез неща... 😋 -
Не стой, любима, на балкона
и не гледай тъжно коня.
А луната лъже, че накрая
аз съм в твойта стая.
Под леглото ти се крия.
Тази нощ от теб ще пия. -
Дали ще дойдеш пак при мен, любими?
Съвсем изгубих аз девичия си свян...
Но конят ти защо тук сам дойде - кажи ми?
Нашепва ми луната: "Май вече е пиян..."... 😋 -
При теб гласът ми, знай, остана!
От песните пресипнах, мила!
Сърцето лудо не престана
да бие все за теб със сила! -
Къде сега си ти, любими,
потрепва с листи дворният бръшлян...
Нима сърцето ти разби ми
или от снощи вече само ще си блян? 😋 -
Сладури.
-
😀😀😀...
Ето, че те виждам и в една друга светлина...
Той:... /въздишки/
Тя:... /въздишки/
Конят: Дреме ми... 😂😂😂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
