8 нояб. 2020 г., 08:28

Мисли по време на серенада 

  Поэзия » Любовная, Юмористическая
415 2 28

ТОЙ: И тази вечер на балкона,

          любима моя си, а аз

          по струни тънки трели роня

          и песни пея ти в захлас.

          Любовни песни пак ти пея,

          но как отвътре, тук, копнея

          вместо в ръцете ми лютнята

          да бъдеш, мила, ти самата.

          И иде ми, о, най- накрая

          при теб да скоча по бръшляна

          и тази нощ във твойта стая

          в прегръдките ти да остана.

 

ТЯ: И тази вечер на балкона

       стоя и слушам песни аз.

       Ти пееш ми, дошъл си с коня

       и той пасе в безгрижен час.

      Любовни песни пееш пак,

      но как желая, само как

      вместо в ръцете ти лютнята

      да бъда, мили, аз самата.

      И иде ми, о, най- накрая

      при теб да сляза по бръшляна,

      да ме откараш с коня в рая,

      в прегръдките ти да остана.

 

КОНЯТ: И тази вечер на балкона

                стои склонила тя глава

                и пее той отдолу... Аз пък

                паса зелената трева.

                

 

 

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!... това е верен приятел.
  • Потънали в красивия си блян
    унесох ме се нежно в сладък сън,
    а конят ми все още оседлан,
    горкият, верен чака ме отвън.
  • А конят, какво стана с него?!..
  • Уханието ти е блясък, мила!
    Аз нека бъда твое огледало
    и отразявай се във мен със сила
    безкрайно нежна... да сме живо цяло!
  • Докосвай ме. Сега. Недей престава.
    Да можех леко, като с горски мъх
    да спра вината ти, да не ранява...
    Да чувсвам в мрака твоят нежен дъх... 😋
  • Луната също е със светлина
    от слънцето, излез и погледни!
    Сияе тя... Ела и с топлина
    любимия си бързо посрещни!
  • За ден изчезна, а сълзи - салкъм
    напомнят ми отчаяна, че съм...
    Леглото ми за нас постлано беше
    и слънцето да ни изчака щеше... 😋
  • Не, не прищраква още ключа.
    Мълчи затворена врата.
    Виновен съм и ще получа
    за наказание... нощта.
  • Макар от теб така далече
    аз чувствах твоята тъга
    и връщам се при тебе вече...
    Вратата отвори сега.
  • И ако пита ме луната:
    "Защо е този лик унил?"...
    Ще кажа тихо: "От тъгата,
    че пак го няма моят мил..."... 😥
  • Тъй както цвят от розов храст
    от път възпира всеки млад
    и аз в уханната си власт
    обгърнах те в омаен ад... 😋
  • Поезията тук е превзела и коментарното поле... Браво ви!
  • О, черно в черното окото
    не вижда, да, и то защото
    във черно съм облечен аз.
    Прости! При теб съм в този час.
  • Призрачна нощта приижда,
    проблясва мъничък опал...
    Брод душата ми не вижда,
    въздишки само си ми дал... 😋
  • Тръгни към мен, към тебе аз -
    на Север ти, а аз на Юг
    и ще се срещнем в звезден час...
    Ще бъдем пак един до друг.
  • О, скъпи, ти луната виж,
    така сме двама ден след ден...
    И аз не спя, и ти не спиш -
    това е ад за теб и мен... 😋
  • Стрелките спряха сякаш... Питам:
    защо се тътри тихо всеки час?
    Сърцето ми с по- бърз е ритъм,
    а мисълта светкавица - за нас.
  • От твойте пламенни слова
    аз така съм окрилена...
    Денят се е задал едва,
    а цяла съм в любов стаена... 😋
  • Нощта далече е, но пак ще дойде!
    Не закъснява истинска любов!
    И нежно устни сливайки със твоите
    живот ще бъде по- красив и нов!
  • Страстта с луната бледа си отива
    а всичко в мен от смут прелива...
    Нощта любовна е така далече,
    че аз зова смъртта си вече... 😋
  • Тогава аз ще се събудя!
    Какво, че утрото блести!
    И с порив нов ще те учудя,
    чак няма да повярваш ти!
  • Да те събудя аз не смея,
    че твърде кратка бе нощта...
    Ах, в утрото за теб лелея,
    че правиш с мен онез неща... 😋
  • Не стой, любима, на балкона
    и не гледай тъжно коня.
    А луната лъже, че накрая
    аз съм в твойта стая.
    Под леглото ти се крия.
    Тази нощ от теб ще пия.
  • Дали ще дойдеш пак при мен, любими?
    Съвсем изгубих аз девичия си свян...
    Но конят ти защо тук сам дойде - кажи ми?
    Нашепва ми луната: "Май вече е пиян..."... 😋
  • При теб гласът ми, знай, остана!
    От песните пресипнах, мила!
    Сърцето лудо не престана
    да бие все за теб със сила!
  • Къде сега си ти, любими,
    потрепва с листи дворният бръшлян...
    Нима сърцето ти разби ми
    или от снощи вече само ще си блян? 😋
  • Сладури.
  • 😀😀😀...
    Ето, че те виждам и в една друга светлина...

    Той:... /въздишки/
    Тя:... /въздишки/
    Конят: Дреме ми... 😂😂😂
Предложения
: ??:??