И ако някога реша да те забравя,

ще бъде твърде глупаво това.

По скоро настоящето си ще прегазя,

отколкото да станат чудеса!

Че може ли да се забрави нещо,

което е основа и копнеж…

и вярваш в него без да се преструваш,

за теб е то възможност за летеж!

Да те забравя – мога, знам,

за ден, за два или пък за година

И ще се върнеш двойно след това

и двойно силно е предложеното вино!

Ще пием глътките по-бавно отпреди

и по внимателно, и по-разумно,

и двойно ще се питаме дали

било е смислено да бъдем „умни”.

Животът е препуснал, отлетял

и се завърнал само да напомни

че можеше да бъде изживян,

вместо да бъдем винаги покорни!

Било е толкова наивно и само

усещането, че сме уникални,

а трябвало е само да повярваме…

че да си себе си не е банално!