Мисли премислени за преживени неща
И ако някога реша да те забравя,
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо,
което е основа и копнеж…
и вярваш в него без да се преструваш,
за теб е то възможност за летеж!
Да те забравя – мога, знам,
за ден, за два или пък за година
И ще се върнеш двойно след това
и двойно силно е предложеното вино!
Ще пием глътките по-бавно отпреди
и по внимателно, и по-разумно,
и двойно ще се питаме дали
било е смислено да бъдем „умни”.
Животът е препуснал, отлетял
и се завърнал само да напомни
че можеше да бъде изживян,
вместо да бъдем винаги покорни!
Било е толкова наивно и само
усещането, че сме уникални,
а трябвало е само да повярваме…
че да си себе си не е банално!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
