27 sept 2008, 12:27

Мислите си чувам

  Poesía
914 0 6


Мислите си чувам


Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци
се скитат.
Грубите ти длани
ги събличат.
Те от студ умират.
Думите ми спират.
Зъзнат мислите.
Съблечени,
оголени са
като жици.
Пламват и
угасват.
Падат и се калят.
Страхуват се от теб,
срамуват се от мен.
От калта ги вадя.
Обличам ги
във други думи.
Вече ще ги пазя
да не ги загубя.
След теб
думите ми
мислите си
чуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...