27 sept 2008, 12:27

Мислите си чувам

  Poesía
915 0 6


Мислите си чувам


Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци
се скитат.
Грубите ти длани
ги събличат.
Те от студ умират.
Думите ми спират.
Зъзнат мислите.
Съблечени,
оголени са
като жици.
Пламват и
угасват.
Падат и се калят.
Страхуват се от теб,
срамуват се от мен.
От калта ги вадя.
Обличам ги
във други думи.
Вече ще ги пазя
да не ги загубя.
След теб
думите ми
мислите си
чуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...