Sep 27, 2008, 12:27 PM

Мислите си чувам

  Poetry
910 0 6


Мислите си чувам


Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци
се скитат.
Грубите ти длани
ги събличат.
Те от студ умират.
Думите ми спират.
Зъзнат мислите.
Съблечени,
оголени са
като жици.
Пламват и
угасват.
Падат и се калят.
Страхуват се от теб,
срамуват се от мен.
От калта ги вадя.
Обличам ги
във други думи.
Вече ще ги пазя
да не ги загубя.
След теб
думите ми
мислите си
чуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...