Мислите си чувам
Мислите си чувам
Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци
се скитат.
Грубите ти длани
ги събличат.
Те от студ умират.
Думите ми спират.
Зъзнат мислите.
Съблечени,
оголени са
като жици.
Пламват и
угасват.
Падат и се калят.
Страхуват се от теб,
срамуват се от мен.
От калта ги вадя.
Обличам ги
във други думи.
Вече ще ги пазя
да не ги загубя.
След теб
думите ми
мислите си
чуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
