10 jul 2005, 1:41

Мисля си за теб в нощта

  Poesía
1.4K 0 1
По цели нощи аз не спя,
за да си представям теб в съня.
Тялото ми сън желае,
а душата и умът ми покой не намират,
докато ликът ти нежен
не изплува в съзнанието дерзаещо,
в съзнанието, търсещо теб.
И когато образът ти
тъй неземен,
тъй лиричен,
успее да надвие тъмнината на нощта,
сърцето, крило се в страха,
затуптява бурно,
тялото събужда
и сетивата с крясък силен
викат те в захлас.
Но теб те няма,
само бледата усмивка
на устните остава
и бавно, бавно избледнява.
Протягам си ръката в мрака,
за да те докосна,
да те върна,
но образът ти мил
размива се
и аз оставам все така
с протегната ръка
и светнали очи
в мъждукащата тъмнина. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ти харесва. Дано и на човека спеациален за теб също му хареса

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...