По цели нощи аз не спя,
за да си представям теб в съня.
Тялото ми сън желае,
а душата и умът ми покой не намират,
докато ликът ти нежен
не изплува в съзнанието дерзаещо,
в съзнанието, търсещо теб.
И когато образът ти
тъй неземен,
тъй лиричен,
успее да надвие тъмнината на нощта,
сърцето, крило се в страха,
затуптява бурно,
тялото събужда
и сетивата с крясък силен
викат те в захлас.
Но теб те няма,
само бледата усмивка
на устните остава
и бавно, бавно избледнява.
Протягам си ръката в мрака,
за да те докосна,
да те върна,
но образът ти мил
размива се
и аз оставам все така
с протегната ръка
и светнали очи
в мъждукащата тъмнина.