10.07.2005 г., 1:41

Мисля си за теб в нощта

1.4K 0 1
По цели нощи аз не спя,
за да си представям теб в съня.
Тялото ми сън желае,
а душата и умът ми покой не намират,
докато ликът ти нежен
не изплува в съзнанието дерзаещо,
в съзнанието, търсещо теб.
И когато образът ти
тъй неземен,
тъй лиричен,
успее да надвие тъмнината на нощта,
сърцето, крило се в страха,
затуптява бурно,
тялото събужда
и сетивата с крясък силен
викат те в захлас.
Но теб те няма,
само бледата усмивка
на устните остава
и бавно, бавно избледнява.
Протягам си ръката в мрака,
за да те докосна,
да те върна,
но образът ти мил
размива се
и аз оставам все така
с протегната ръка
и светнали очи
в мъждукащата тъмнина. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти харесва. Дано и на човека спеациален за теб също му хареса

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....