Golden_Girl (Слънце)
36 86
3 ago 2008, 19:04

Мистерия 

  Poesía » Versos blancos
1247 0 4

Завесите са пареща лава,
избухнала от слънцето
и застинала пред прозорците на стаята ми.
Горящи с ледена мъгла,
от която въздухът става на къдри
от призрачен пясък,
които ме омагьосват.
Сферични кубове
се пълнят с мисли за тишина,
бяла самота и
черни очи ми се привиждат.
Бездуховно пространство
на облачни дюни
ме изпива и рони вълни.
Малка нощна музика
и две луни на тавана.
Затворена врата към вулкана
гори и се изпепелява.

© Слънце Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??