Golden_Girl (Слънце)
36 86
3.08.2008 г., 19:04 ч.

Мистерия 

  Поезия » Бели стихове
1063 0 4

Завесите са пареща лава,
избухнала от слънцето
и застинала пред прозорците на стаята ми.
Горящи с ледена мъгла,
от която въздухът става на къдри
от призрачен пясък,
които ме омагьосват.
Сферични кубове
се пълнят с мисли за тишина,
бяла самота и
черни очи ми се привиждат.
Бездуховно пространство
на облачни дюни
ме изпива и рони вълни.
Малка нощна музика
и две луни на тавана.
Затворена врата към вулкана
гори и се изпепелява.

© Слънце Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??